Изгубих колкото любов остана
и вече няма път, по който да вървя.
Когато във душата гние рана,
и пътят става карта на страха.
Оставих за следи коси кафяви
и тънки устни, свити за целувка.
И на твоите очи като олтари
оставих блясъка да е светулка.
Но няма мрак, по-тъмен от страха.
И твоето божествено лице, уви
от карта правилна на любовта
оформи грешен път във грешни дни. ...