Jan 18, 2007, 1:07 PM

КАРТИНА 

  Poetry
949 0 11
Очите ми пресипнаха за теб,
часовникът с отрова се нагълта.
Стаята - обширна гола степ,
диша с мене, но изглежда мъртва.
По стъклата капе тишина
и стените се целуват във ъглите.
Лампата от мъка изгоря,
никой за смъртта й не попита.
Вратата не скрибуца от печал,
останала да зее - празна яма,
на гвоздея виси жалейка - твоят шал.
Портретът ти отдавна там го няма. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Random works
: ??:??