Картина

Попитах художник, дали от очите ти
може да ми нарисува дъга.
Знаеш ли, той ми поиска косите ти,
четка да бъдат, топена в тъга.

С палитра в ръката и малък триножник,
нанасяше нежно всеки свой щрих.
И аз, като някакъв жалък безбожник,
не вярвах, че той нарисувал е стих.

Потърсил очите ти с толкова чувство,
в зениците вложил пъстра дъга.
Събирал таланта в красиво изкуство,
усмивка извикал, изгонил тъга.

Ето, че имам готова картина,
от нея ме гледат красиви очи.
Подарък за теб, защото те има,
аз съм художник, дъгата си ти.

Явор Перфанов
02.05.2018
Г.Оряховица

:)