Старицата преде хиляда нишки,
оплита ги през пръстите и нищи.
И колелото на чекръка трака,
стрелките времеви протакат,
в небесна стая се преплитат
и восъчните свещи се издигат.
Души - светулки, като мънички искри
просъскат – пламък запламти.
Течението сред свещите лудее,
кандило някой залюлее
и песен чудна се излее...
А херувимчета с крилца
играят на небесната игра
и от торбичка пълна с алени сърца
очи затварят и посипват любовта,
за да преде Старицата съдби,
с живот чекръка завърти,
а времето, като огромен котарак
да се протяга и прозява пак.
© И.К. All rights reserved.
Юри, благодаря за любими!