Измислени са приказките пак,
кристалните пантофки са за друга.
А принцът, виж – еснаф е и глупак –
прислужница си търси, за съпруга.
Присяда ми следобедният чай,
с жестоката кралица, на сърцата,
не съм Алиса и от край, до край,
се пука, огледалната позлата.
Не пада възнак, змеят победен,
за меча си Артур до днес не пита,
а Храбрият шивач е манекен,
гол цар премяна шие – за елита. ...