Aug 17, 2019, 11:56 PM

Катарзис 

  Poetry » Love, Phylosophy
446 4 4

Запомнѝ ме такъв: еднотипен,
заядлив и двуличен дори...
Измори ли се вече от типове
след момчето на твоите дни?  

Ще боли. Ще тежи. Ще забравя.
Ти нали си щастлива сега?
Ще вали. Ще гърми. Ще ме дави.
Ще отравя до дъно кръвта.

Полетѝ, осветѝ го с крилете!
Той е новият мъж за любов...
Сътворено дете прегърнете
и вървете напред като зов...

Запомнѝ ме такъв и отлитай.
Забравѝ, че ти давах опора,
и дали те копнея – не питай...
Аз живея, но само до Хора!

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??