670301 (Павлина Гатева)
1387 361
Sep 13, 2016, 8:54 PM

Катарзиси 

  Poetry » Other
291 0 2

И вместо да напише химн,
душата ми 
внезапно се разля,
прободена 
от думите ти,
като мех, опънал шевовето си,
с вода, 
която съм събрала 
за пустинното ми лутане,

когато тебе няма да те има с мен.

Тогава ти попита: 
"Но защо

заплака изведнъж? Какво ти сторих?" 
А аз не съумях да облека
във думи спомена
за крехката ни заедност.
И го зарових.

© Павлина Гатева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??