Sep 17, 2017, 9:42 AM

Катастрофа 

  Poetry » Love
665 0 4

5, 10, 15 метра...

метрична градация,

с която губя най-красивата усмивка.

Отдалечаваш се, отдалечавам се,

усмихваш се, усмихвам се, 

оставям част от мен при теб

и вземам част от теб при мен.

И идва кръстопът...

и всеки следва своя път.

Път без табели и знаци,

без ограничения за скоростта,

без ограничения за любовта.

И изниква само мисълта

дали пак ще се случи 

тази катастрофа,

без кръв, без мъка, без коли,

само и единствено – аз и ти.

© Константин Стефанов All rights reserved.

...

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??