КАТЕРЕНЕ НА РОДОСЛОВНОТО ДЪРВО

Във дни на радост или тиха скръб,

тъй както кротко ходя по земята,

дори да мъкна камъни на гръб,

аз сторвам път на мравчицата свята,

да съм добър – със птици и цветя,

и – тръгна ли по гърбавия хребет,

врабчето някой ден, щом отлетя,

да клъвне доверчиво моя хлебец,

от мама Блага нося тоя нрав,

а тати ме научи другояче! –

когато духне вятър, ставам прав,

да не помисли, че съм треволяче,

и моят родов корен е дълбок,

защото е дълбал във мергел камък,

и – ако справедлив е Господ Бог,

филиз и синовете ми ще хванат! –

денят ще продължи от рода в род,

дори когато няма да ме има,

а мравката ще мъкне цял живот

и моя камък, тежичък за трима! –

щом слънцето търкулне зарево,

не вярвайте, че тръгнал съм нататък!...

Катеря се по онова дърво,

което се разлистя в небесата.