Като вятъра си - винаги неуловим.
Като повей с дъх на дъжд и пролет.
Обещание си, не за лято...
А може би единствено за днес.
Като слънцето си - жива светлина.
Като неговия вечен кръговрат.
И дори да си от другата страна.
се връщаш изгревно, за да те има.
Като вода съм - хаосна и неукротима.
Като вълна, която вечно се разбива.
Изсипвам се по теб, в пороен дъжд.
А после в шепите ти бавно се събирам.