Senni (Силвия)
162 1968
Jul 23, 2008, 10:45 AM

Като адамов вик 

  Poetry » Love
599 0 11

Скрита съм... във другите очи,

от собствените ме изгони на разсъмване,

сега зората... пристъпно мълчи,

и всеки дъх е повик от несбъдване.

 

Облечена съм в бяло... за пречистване,

ти старите ми дрехи... изгори,

а те износени... от вричане,

обгръщаха те, но не триеха сълзи.

 

Откъсната съм, от живота ни измислен,

нахапан... но покръстен с нежни имена,

не го направи... чрез насъскване,

не си ми обещавал вечност в нищета.

 

Разпръсната съм в порива на вятъра,

че аз самата бях въздишка... палещ стон,

приятелка... пристигнала и носеща,

на чувствата... поредния канон.

 

Пожертва ме... за своето спокойствие,

продаде ме... за глътка тишина,

намери ме и ме изгуби чрез въздействие,

незначеща съм... само съм съдба.

 

Сеги си сам... във храма си затворен,

къде е въздухът, мечтата, светлината,

иконите... отдавна са запомнили,

Адамовия вик... раздрал душата.

© Силвия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??