На един арабски поет...
Хилядолетна култура в сърцето понесъл,
поеми стотици, хиляди, отпреди Христа,
четеше, превеждаше, приспиваше нежно
и галеше ме, бдящ над мен, чак до сутринта...
Будеше ме в ранни зори със целувка : "Хабибти...
Светлина на очите ми, душа и сърце..."
Във твоите думи аз нов смисъл откривах,
и стелех се ласкаво в твойте нозе...
Немеех пред мислите, делата и думите,
пред преданост, вярност, смирение, дълг.
Като арак на кристали във вените скрих те, ...