Като дете в заключената стая
на тайните желани влязох тих
и с колебливи пръсти там открих,
че всичко, за което смел мечтая
и считам за градините на рая,
е просто бледен и неясен щрих
от туй, що друг да бях получил бих,
но мигар мога честно да призная
на моето объркано сърце,
че жребий строг, но справедлив се падна
и щастие не мога да открадна,
щом няма сила в моите ръце, ...