с Теб не седнахме да броим
колко пътища извървяхме
просто тръгвахме като дим
все нагоре и все се бояхме
да опитаме както живее дъжда
да попием в плътта на земята
щом почувстваме топлина
да заставаме над нещата
и когато студът наближи
да се срутим връз нечия нива
като яростен гръм като град
затова с Теб съм щастлива
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
все нагоре и все се бояхме...
Това ми е достатъчно!