Пе­га­се мой,
по­па­ри­ха кри­ле­те ти же­с­то­ки­те тре­во­ги!
Гри­жи­те в но­зе­те ти те­жат ка­то оло­во.
Сто­иш унил, без ка­п­ка на­с­т­ро­е­ние,
­дъ­вчиш слам­чи­ци от ста­ро вдъ­х­но­ве­ние.
Тре­во­ж­на съм! Ни жив, ни мър­тъв си.
Жи­вур­каш ня­как си, за­б­ра­вен в къ­та си.
Ще те оседлая с ми­съл­та си.
В мо­ре­то на ме­ч­ти­те си ще те из­къ­пя.
На­х­ра­нен с но­во, све­жо вдъ­х­но­ве­ние
ще се из­п­ра­виш ти. И без съм­не­ние
ще тро­п­неш радостно с но­зе оле­к­на­ли. ...