Пегасе мой,
попариха крилете ти жестоките тревоги!
Грижите в нозете ти тежат като олово.
Стоиш унил, без капка настроение,
дъвчиш сламчици от старо вдъхновение.
Тревожна съм! Ни жив, ни мъртъв си.
Живуркаш някак си, забравен в къта си.
Ще те оседлая с мисълта си.
В морето на мечтите си ще те изкъпя.
Нахранен с ново, свежо вдъхновение
ще се изправиш ти. И без съмнение
ще тропнеш радостно с нозе олекнали. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up