Като малка фея без крила съм
и се моля реалността ми да е само сън.
Крилата ми прекършени са и понякога боли,
раните по тях са от хиляди мъжки лъжи.
Чужди ръце ме докосват, но тръпка няма,
сълзите ми вливат се в една дълбока яма.
Сърцето дупка има от всички изневери.
Така и не можа любовта до днес да намери.
Като фея без крила съм и без надежда,
разумът на тази мисъл отново ме навежда.
Душата няма остана след всичко, което почувства.
Престорена страст и фалшива любов се наложи да чувства. ...