genkaivanova (Генка)
102 2017
Oct 10, 2008, 1:07 PM

Като изповед 

  Poetry » Love
864 0 12
 

Тази вечер ще седнем със теб,

ей така, с чаша вино в ръцете

и бутилката щом преполовим,

откровени ще бъдем и честни.

Всичко с теб ще си кажем, нали,

за годините, дето изминаха?

Колко много ме искаше ти,

колко много ми осмисляше дните.

Всяка мисъл ми беше за теб,

с нея лягах и с нея ставах.

Твоят поглед ми беше небе,

а ръката ти - зелена морава.

Щом очите ти гледаха мен,

цяла винаги засиявах.

Твойте устни - малки капчици мед,

ме опиваха като младо вино.

Нямах сили да живея без теб

и без тази усмивка любима.

Днес те гледам със други очи

и се питам какво ли се случи?

Онзи мъж, със горещо сърце,

как изчезна, къде се изгуби?

Та остана от него това,

дето тука, насреща си виждам...

Тази  твоя студенина

откъде-накъде ме застигна?

 

Аз си искам предишните дни!

И предишната обич  си искам!

Пий, до дъно, ще помълчим,

после трябва да  се  разделиме.

 

© Генка All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??