Jun 11, 2020, 1:12 AM

Като жената 

  Poetry
616 6 13

В мига, когато три звезди изрових от долапа,

видях Луната натежала с цвят на зряла круша.

„Ти в пазвата ми капка мед, ако речеш да капнеш –

с око на бухал птиците ще виждаш!“ – Заслуша се

 

липа нагиздена с пчеличките... Какво изтрака?

Във приказката без късмет, Луната се поряза

на сенките от шарен боб: „тик-так“ и на „тик-така“...

Почервеня нощта... за влюбени на въ́рба в сряда!

 

... Луната преоблечена в цвят бяло грозде мушна

през пръстите на утрото избридани гайтани.

На устните на изгрев преди да спре, хитрушата

нащипа стръкчета липа от слънце златоткани.

 

Какво ще прави с тях? – разбъбряха се кукурузи-

зеленокоси, зрели, плувнали върху баира.

Луна-като жена! – за старата любов кутсузна,

изплита нов венец... на работа да се намира 😊

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Тера!
  • Наистина приказен стих.Хареса ми това,че сравняваш луната с жена.
  • Няма как - всяко нещо носи две страни. Приказките са винаги с хубав край, но защото са приказки. Благодаря ви!
  • Хубаво.
  • Ех, тази Луна!!! Светлина в безкрайната тъмнина...Хареса ми интерпретацията ти на лунната символика! И се забавлявах:
    " изплита нов венец... на работа да се намира 😊"
  • Красе, истинско удоволствие ☀️🌹
  • Много е приказно!
  • Да, в този смисъл е Иржи, но щом ме питаш, значи не му е много наред смисъла някога имаше много вкусен кукуруз.
  • А на мен ми личи, Краси, нещо нашенско, от моя край. Това " на вЪрба" означава "никога"/ не знам дали в тоя смисъл си го употребила/, както и пак от там е "кукуруз", а не царевица....И ми стана мило....
  • Каквото и да чуя за този стих - все ще е вярно, Гавраиле. Личи си му главоболието...
  • Като старинна легенда.
  • привиждат ми се разни неща, Деа мерси!
  • Като приказка е!
Random works
: ??:??