Така и не умея да прощавам,
научих думи истински и прости.
Наивността си с тях да оправдавам,
когато ме пронизвате. До кости.
Гневът, торнадо често ви помита,
от кремък съм. Искри прелитат. Сини.
И всеки, вечер писал се комита,
на сутринта си знае. Ще му мине.
В очите ви съм някоя. Коя ли?
Навярно непознатото ви плаши?
От махмурлук ви заболя глава ли?
Сама доливах празните ви чаши. ...