Като мама
Мила мама време няма,
мисля даже, че не ляга,
от компютъра не става,
стихосбирка ще издава.
С татко май не се разбират.
Вечер като се прибира
все мърмори и се кара
яденето що загаря.
Стига, татко, ти не знаеш,
масата все аз я слагам,
кърпя, готвя и простирам
и изобщо не почивам.
Ще порасна и ще стана
поетеса като мама.
Стихосбирки ще издавам,
домакиня да не ставам.
© Ани Виделова All rights reserved.