Почти като мен ти живееш и дишаш
и по своя си начин стихове пишеш.
И двамата говорим за днешните дни -
за звездния прах по нозете,
за облачния унес в безветрени води,
за тихия смисъл и старите рани,
за дръзките мисли и вещите ближни.
И двамата говорим за днешните дни -
да можеш и после да знаеш,
да чуеш и после да пишеш,
да чувстваш и после да мислиш,
да искаш и после да даваш, ...