Небето плаче от умора
и разпръсква своите сълзи
на хилядите малки хора,
които ги превръщат в души.
Слънцето червено като мак
ме изгаря и боли ме.
То подскача от облак на облак
и шепне моето име.
Морето,то живее в мен
и винаги боричка се в ума ми.
Като птица в летен ден,
почерняла от жажда за море. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up