Като море, забравено на плажа

Aug 28, 2010, 8:42 PM

Poetry » Love

1265 0 6

Като море, забравено на плажа,
говоря си с отворените миди,
събирам си вълните - уморените,
на мъртвите вълнения не вярвам,
че са вродени, волни своеволия
и не потъвам в пясъка от мъка,
и не подпетвам ситните си стъпки
към изгрева, защото ще се съмне,
дори да не очаквам слънцето
като усмивка на приятел,
в която се завръщам утешена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Като море, забравено на плажа

Want to read more?

Random works