Като на кино
Не ме обичай толкова наужким
с „Желая те” изтъркано до блясък.
Отдавна тези думи са ненужни
и краят на сюжета ми е ясен.
Не ми носи цветя – не е модерно.
Нима за тебе времето е спряло?
В последната ни нощ ще бъда в черно.
Прожектори! Започваме! Начало!
Ти сядаш срещу мен и ме поглеждаш.
В сценария е казано – въздишка.
Намръщвам се прикрито, изпод вежди. ...