LJULJU (Люба Георева)
52 75
Mar 6, 2010, 8:43 PM

Като наркотик 

  Poetry » Love
924 0 5

Не знаех колко нужен си ми бил
и как до болка силно си ми липсвал.
В годините къде се беше скрил?
Сега си с мен - така било е писано.

В кръвта ми като наркотик се вля,
превзе със нежност крепостта от камъни.
Намери път към моята душа,
разпали пак угасналите пламъци.

Очаквам всяка доза с дъх стаен,
ръцете ми треперят от възбуда.
Не знам кога е нощ, кога е ден?!
Пристрастието се превръща в лудост.

Във въздуха витае напрежение,
наситило изцяло сетивата.
Нуждая се от теб, опиянение,
за мен си въздуха, водата, светлината.

Недишаща, нежива бях без теб,
а просто съществувах в будна кома.
Сега река съм - бях парче от лед,
бушувам и съм истинска отново...

© Люба Георева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??