КАТО ОБЕТ
Аз навлизам в Христовата възраст,
не добър. Не дотам поумнял.
Май нарочно годините бързат –
всяка миг е, край мен прелетял.
И сега неспокойно се вглеждам
във едно твърде лошо момче.
То се смее. Доволно изглежда:
“Аз съм ти. Хей, животът тече!”
И без тебе, момче, го разбирам,
ала пак съм на стар кръстопът.
Като теб все пътеки избирам, ...