Като огърлица нанизани са дните
и ден след ден те се търкалят.
Откриват се отново в бъдното,
и искат тъгата си да откопчаят!
Търсят, не намират закопчалката,
ех, зрънца сънуват безутешно полети!
Във вечен бяг на цветни арабески,
до почуда търсят свойте пролети!
Като огърлица нанизани са дните
и песен запяват, позната от детството!
Със звучен акцент, мечтите си разплитат,
но една ми оставят, пак да се накича!