Стоя сред внуците си, като патриарх,
и те ме гледат дружелюбно.
Съдбата вече е хвърлùла моя зар,
и гледа ме със поглед умно...
Децата често за ръката ме държат
и все ме гледат във очите.
Навярно си мечтаят те за моя свят
и се подготвят чрез игрите.
Навярно те си мислят, че съм малък Бог,
че мога всичко да направя!
Че този свят голям е само мой залог
и само аз ще го оправя. ...