Като искрящи, разлудували се електрони -
тъй хаотично магнетични, своеволни -
се движим по нeписани свои закони
и даже да творим опитваме като поети -
мига да запечатаме, и на листи красотата
да я споделим с всеки, спрял се тук до нас,
поеми пишем за децата и пъстротата на дъгата,
но можем и да плачем с болката на другия до нас...
А онези, които не разчитат нежните послания,
написани от романтични наши души и сърца,
все тъй ще се лутат в световната груба материя
от сила покварени - от мъка и злоба, и от мъстта. ...