***
Като прашинки паднали сме аз и ти,
полепнали по пръстите на вятъра.
Далечни сме и бродещи, сами,
и сякаш непознати, и приятели.
Като снежинки пухени сме аз и ти,
във леден сън заключени треперим.
Когато сме самотни ни боли,
а невъзможно е да се намерим.
3.10.2002г.
© Василена All rights reserved.