Apr 1, 2015, 9:15 PM

Като признание 

  Poetry » Love
1000 0 4
Халката брачна ли държеше
свещенния за нас съюз?
На нея пак ли се дължеше
живота ни да бъде жюс?
Не. Ти ми даде и сърцето.
Душата си обрече в мен.
А аз - с усмивк на детето,
ти станах най-добрият ден.
Затуй сме двама и до днеска
и ще сме заедно след гроб.
Че ти си сладката ми треска,
а аз съм белият ти дроб!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
: ??:??