Празно е до мен в леглото,
безмълвно сянката седи,
щом като птица тръгна от гнездото,
като птица, която иска да лети.
Ще долетиш при мен обратно,
от умора ще заспиш
и за загубеното време безвъзвратно,
съзнанието си ще загасиш.
Утихнал от полети над морска шир
ще кацнеш до мойта гръд
и пил вода от приказния вир,
ще се върнеш пак по онзи път. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up