Когато ти не си до мен,
стихът е моята утеха.
И казвам: утре пак е ден!
Избърсвам сълзите полека,
усмихвам се едва-едва
и във възглавницата мека
заравям своята глава.
На щрауса ли ви приличам?
Е, може и да е така...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up