Като птица
Като птица криле да разперя,
за да литна в безбрежната шир
и от полет съвсем уморена
да кацна на стария дъб.
Напразно аз вярвах вьв тази химера,
дори си спомням, разпервах ръце
и падах винаги със трясък на пода
с ожулени колена и натъжено сърце.
Но пак се изправях, и пак продължавах,
не угасваше в мене тази мечта,
като звездица едничка пътя ми осветяваше
и аз не се чувствах уплашена и сама.
Докато един ден стените не рухнаха
на крепката крепост - мойта душа.
И, разплакана, дядо веднага попитах:
- Защо никога не ще полетя?
А той със усмивка радушно ми каза:
- Чедо, всеки различно лети -
показа сърцето - ние със вяра
и любовта, която ни прави добри.
© Ивето All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много правилно, Иве! Браво за страхотния стих!
-
Поздравления,Иве!Отличен стих!
-
,,А той със усмивка радушно ми каза:
- Чедо, всеки различно лети -
показа сърцето - ние със вяра
и любовта, която ни прави добри.''
БРАВО!!!
Послушай, дядото, Ивче!
Той не лъже!
-
Много добре! Когато мечтите умрат, умира и човека. За това никога не се предавай и продължавай напред!
-
Първото браво е от мен
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
