Като отнесени
пориви
с полъх
на нощен вятър
уличен музикант
улавя...
С вехт
тесен
костюм
в слепи улички
деликатно
оглася
звън
подир
звън
китарен
струи
тон
подир
тон
мек
баритон
глас
пазва
изригваща лава
все един
и същ
въпрос
не...
мога
ли
да...
живея...
в Рая...
В очите
отнесени
само небе
и затичани
облаци...
песен поздрав: http://www.vbox7.com/play:52bbbed0
© Мариола Томова All rights reserved.