Окапали са керемидите на къщата,
гредите и́ в небето голи са се врязали.
И нищо, нищо няма как да бъде същото,
освен звездите, струпали се на талази.
Изглежда, че дуварът ей сега ще падне,
крепи го само детското далечно минало,
а стане ли часът, когато да е пладне,
се вижда ясно всички как са си заминали.
Отдавна ябълката с крушата не спори,
уж пролет слънчева е и цъфтят цветята.
Пустеят в двора черни, схлупени обори,
а времето е спряло, нищо не пресмята. ...