Като самодива
В съня ти губят се безследно стъпките ми тихи
и с утрото изчезвам като призрак бял,
след себе си оставям само тайни неразкрити
и поглед на очите ти тъжовно вял...
С воал от тайнственост наметнати са раменете ми,
от хиляди загадки го изплетох аз сама,
а в нишките втъкаха със усърдие ръцете ми
и къс от женската душа...
И аз съм като приказните самодиви -
във шал вълшебен е скатана мойта сила,
разплети душата ми, забулена в загадки мълчаливи, ...