Бавно слънцето замира
зад хълма откъм западния бряг.
В червено цялото небе облива,
за да изгрее утре пак.
Някъде далеч на изток
се вижда кръглата луна.
Вярната любовница на океана
пътя си към него пак огря.
Чуваш тишината и вълните,
и крясъка на птиците едва...
И щеше да е адски романтично,
ако бях за тебе Нещо на света.
Защото ти си толкова прекрасен
и далечен - като северно море.
Към тебе пътят много е опасен,
а достигна ли те - пак ще си студен.
Усмивката ти може да ме стопли,
а прегръдката ти ще ме вкочани.
Но ако трябва между двете да избирам,
в айсберг по-добре ме превърни.
Защото аз не бих била щастлива
в топлите страни, далеч от тебе.
Но безчувствена ще мога да те имам,
защото зная, че сърцето твое лед е...
© Ками All rights reserved.
зад хълма откъм западния бряг.
В червено цялото небе облива,
за да изгрее утре пак.
Някъде далеч на изток
се вижда кръглата луна.
Вярната любовница на океана
пътя си към него пак огря.
Чуваш тишината и вълните,
и крясъка на птиците едва...
И щеше да е адски романтично,
ако бях за тебе Нещо на света."
Много хубава картина!
За мен цитираното е достатъчно и за самостоятелен стих, хубав стих.
Поздравления!