Като скитница незнайна, непозната,
пристъпи нощем светлия ми праг.
Очаквах те да влезеш през вратата,
но ти приседна в уличния зрак.
Стоеше, поглед към звездите взряла,
изправена пред себе си на съд.
Една сълза в очите е изгряла,
чертаеща към устните ти път.
И гледайки те, разпиляна от въпроси,
разпиляна от тъгата си една,
узнах: най-тежкия товар го носи
душата на недообичана жена...