Очите ти – пожарен въглен!
Блестят като опашка на комета
за малко само щом ги зърна
започвам целият да светя..
А устните... Не знам вкуса им...
Градински ягоди със мед.
Тях искам да опитам първо
а после всяка част от теб...
Ръцете ти – Крила на лебед.
Бленувам да ме галят и докосват.
И в нежност с полъха без време
по тялото ми тръпки да се носят...
Бедрата ти – същински кули
градени сякаш в древността...
С една изваяна гравюра –
врата за рая между тях..
Не виждал аз те нарисувах
и цялата те искам. Със душата.
И без да те напиша, ме рискувай
гласът ти да въздиша в тишината...
Danny Diester
05.07.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.