Като слънце на пролет добра
ти усмихна се – в моя прозорец
бяла птица и светла дъга
полетяха към сини простори.
Поздрави ме лиричният ден.
Теб докоснах с милувка от песен
и прегърнах те – нежен, смутен,
в свят на чувства красиви унесен.
В миг дъгата направи ми знак
с пъстротата на твойте ресници.
И стопи се последният сняг
под крилото на огнена птица!