Като снежинка се стопява
в ръцете топли на смъртта,
целува ме и отминава
пияна младостта…
Тя няма да се върне вече!
И само в сън, и само в стих
косите си тя ще разпуска
поне за миг, поне за миг.
Надеждите ми - голи клони,
в гора от мисли ще стърчат,
а плодовете неродени
все по-силно ще болят...
© Веселка Стойнева All rights reserved.
За първи път пиша тук!
А кое ми хареса- гора от мисли ....Страшно е!