КАТО СОНЕТ
Когато цветята увехнат
във тъжните есенни дни,
аз топлите спомени яхвам
и тръгвам след свойте мечти!...
Щом тръгне да плаче небето
и паднат студени мъгли…
С палитра рисувам цветята,
измислям си слънчеви дни…
Припомням си стари познанства.
Великите дни в любовта!
И в тия дълечни пространства ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up