Пъртината е без стъпки
под клони отрупани със сняг
от декемврийското небе
във снегопадане...!
Кошутата е взела лятото в очите си
дълбоки, топли в шоколадово.
Зажумявам от отразеното
на слънчевия лъч в снега...
(винаги докосвам Слънцето)
усетила въздишката в Земята,
където под небето
дъгата рисува цветовете си. ...