Feb 14, 2013, 10:05 PM

Като спомен 

  Poetry » Love
1012 0 7

Днес съм вик на безброй тишини,

дето идват в съня като спомен…

Знам, от тях лудват диви лози,

гроздоберно родени по склона.

 

А когато в най-южния миг

приютят всички слънчеви думи,

не зърна, ще напукат мечти.

И в едно догоряло безумие

 

ще са онзи рубинен копнеж,

който в твоята чаша танцува.

Как сега мойта обич ще спреш,

тя без думи все тебе рисува?!...

 

И във нощ с полудели звезди

свлича всички измислени норми.

И танцува… А после вали

дъжд от най-невъзможните спомени…

© Йорданка Господинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??