Любовта понякога горчи
като старо вино, отлежало.
Щом в чашата кристална заблести,
приканва те: "Отпий ме за начало!"
Опитваш го на малки глътки ти,
плахо, бавно, но ритмично.
И щом в очите огън заблести,
сърцето ти запява мелодично.
И после пиеш, пиеш до премала,
а жажда непозната те мори.
Любовта, как искаш, разцъфтяла
градината в душата да краси.
===========================
Но след пияна нощ се будиш трезва
и някак във устата ти горчи,
вкусът тръпчив от виното оставя
от приказката бяла - две следи.
Така... до следващата чаша вино,
до следващата глътка благослов,
която ще отпиват само смелите,
приемащи живота за любов!
© Таня Мезева All rights reserved.
приемащи живота за любов!
Таня, ти ме замая! Ти си вино, ти си любов!!!