valiordanov (Валентин Йорданов)
1812 1469
May 13, 2009, 9:16 AM

Като статуи 

  Poetry
574 0 9

Понякога очите ни са вятър.
Понякога очите ни са дим.
Прегръща ни житейският театър,
а ние като статуи мълчим. 

Оцвъркани от птици полетели,
безмълвни от наложен тоалет,
от златни се превръщаме във бели...
Мълчим защото носело късмет.

Броим венци които ни прегръщат.
Увяхва с тях надеждата, че сме.
Едно небе си имаме за къща,
а искахме да имаме сърце...

Безкраки тъпчем своето проклятие.
Денят под нас като трева расте.
В студените си мраморни обятия
държим изкъсо само страхове.

А кучетата вместо да ни хапят,
с повдигнат крак премиват ни греха.
Животът ни е равен на разпятие,
а трънният венец ни е мигът.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??