Най-бялата е тази тишина
и тя на януари е любима –
студена, като мраморна стена
и дълга, като сто ужасни зими.
По-бедна от бездомен сиромах,
по-хлъзгава от ледена пързалка,
безмълвния ѝ зов не проумях
но в нея съм изплашена и малка.
Щом залезът започне да кърви,
тя нервно се издига до небето.
Аз нямам власт над себе си, уви.
Тя има власт над цялата планета. ...