Kristo (Христо Андонов)
390 76
Oct 15, 2010, 9:39 PM

Като съм зад нея 

  Poetry » Love
797 0 3

Страх я е, като съм зад нея,
цялата тръпне, погледи хвърля,
сянката ми цяла я грее,
лудостта ми я цяла прегръща...

От какво се притеснява,
когато усеща отзаде дъха ми?
Когато до мен полудява,
когато тихо се рови в ума ми...

Дали усеща моите допири,
дали това е гъдел в стомаха
и в миналото, тя спомня си,
че от доста време ме чака...

Като съм зад нея, наблизо,
тя изтръпва от срам, пребледнява -
за нея това е някаква криза,
за нея любовта е вечната драма...

Какво ли от мене очаква?
Да я прегърна, с ръка по корема?
А уж ме леко придърпва,
но после близостта ни отнема...

***

Това красиво момиче, притеснено -
не знае къде се намира в момента.
Между нас нищо не е променено,
освен в на играта ни акцента -

да се гоним като котка и мишка,
един до друг, през цялото време...
вместо тайна тъжна въздишка,
отново тя поглежда към мене...

Страх я е, като съм зад нея,
цялата тръпне, погледи хвърля,
сянката ми цяла я грее,
лудостта ми я цяла прегръща...

© Христо Андонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??