Като сън
Като сън ела...
и влез във нощите ми...
Събуди ме...
изгуби ме и ме преоткривай
в мислите си...
Назовавай ме със свои думи
и повярвай, че съм няма...
Погали ме...
не е възможно да е лошо,
опитай с мене да си цялост,
вдишвай ме през клетките си даже,
сърцето без мечти
не може да е живо...
запали цигара после...
отрови ме,
от теб да взема
най-сладката отрова,
зная - вечер си до мене
все обвит в мъгла от еуфория...
Докосвай ме,
като камбанен звън,
посочил края на раздяла
и вкусвай ме отново и отново
като нещо забранено,
което само ти си знаел.
Вземи ме в мъжките си длани,
като пясък разпръсни ме,
съживи ме от мечти и сънища...
когато се събудя - ще те няма...
© Триб Трибс All rights reserved.
Донка, сърдечно..
и честита Баба Марта, бъди зрава и щастлива!